Доход под 832 лв. за София вече означава да си беден
22,5% се лишават от отопление през зимата, а 19,9% не успяват да платят навреме сметките
Огромното разслоение на доходите в страната се вижда и от статистиката на бедността. В София вече всеки с доход под 832 лв. се смята за относително беден, докато във Видин същата сума ще осигури един приличен живот. Това показват обявени вчера данни за регионалните измерения на бедността. Според НСИ линията на бедност за страната е 525,92 лв. за 2022 г., но по области варира от 832 лв. в столицата до 373 лв. във Видин и Монтана.
За изследване на равнището на бедност в методологията на Евростат се използва общ разполагаем нетен доход, като линията на бедност се определя като 60% от него. Правителството пък ползва обективни показатели, но не по категорично определена формула, както е например при швейцарското правило за пенсиите. Оттук идва и разминаването в линиите на НСИ и на МС.
През 2022 г. линията на бедност в София е 832 лв. Това означава, че минималната заплата в столицата далеч не стига, за да не живее човек в лишения. Във Видин и Монтана е обратното – там човек на минимална заплата спокойно е над линията на бедност, която за двете области през 2022 г. е била 373 лв. Енергийните предприятия държат висока летвата и в област Стара Загора – тя е на второ място след София, като тук линията на бедност е определена на 625 лв. за 2022 г. Висок е прагът и за Варна – 601 лв., а близостта на Перник до София го нарежда четвърти с 595 лв. праг за относителна бедност.
Големи разлики има и в дела на бедните по области, като високите доходи само в някои сектори на икономиката в Стара Загора водят дотам, че една трета от населението е в групата на бедните – 33,9%, като това е най-високият процент за страната. На второ място по бедни е област Добрич – 27%, следват Ловеч – 26,8%, и Перник – 25,5%. Най-нисък е делът на бедните в областите Шумен – 12,9%, Велико Търново – 15,8%, Силистра – 16,1%, и Търговище – 16,2%.
Линията на бедност за 2022 г. нараства спрямо 2021 г. в повечето области. С най-голямо нарастване са областите Стара Загора (с 21,6%), Ямбол (с 19,4%), Варна (с 18,8%), Хасково (с 15,6%), София (с 13,5%) и Враца (с 10,2%). Няколко области обаче регистрират намаление в размера на линията на бедност въпреки поскъпването – Плевен (с 13,9%), Шумен (с 11,4%), Разград (с 10,1%), Бургас (с 3,6%), Пловдив (с 2,4%) и Благоевград (с 0,6%).
Линия на бедност по области и дял на населението под нея
ЛИШЕНИЯ
42,4% от българите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани разходи, например неотложен ремонт на жилището или
колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др., показва една интересна извадка от изследването на бедността. 22,5% признават, че нямат възможност да поддържат нормална температура у дома, т.е. лишават се от отопление през зимата. Това е на фона на милиардите, изсипани за саниране и над 300 000 души на енергийно подпомагане. 21,6% не могат да си позволят да се хранят пълноценно – с месо, риба или техния вегетариански еквивалент през ден. 19,9% са имали проблем с навременното плащане на битовите сметки (без тези за телефон), наема за жилището, вноските по погасяване на кредити и заемите за покупка на жилището.
Още по-голям е делът на хората, които се лишават и от не толкова базови нужди. За 41,2% подмяната на старите мебели е невъзможна мечта. За 43,8% е непосилно да отидат на едноседмична почивка извън дома. 32,7% не могат да си позволят да си купят два чифта обувки според сезона и/или за всички сезони (тук извадката е за хората над 16-годишна възраст, както и при следващите въпроси), 26,3% не могат да сменят износените си дрехи, 23,7% нямат възможност да похарчат малка сума пари всяка седмица за лични нужди. За 17,5% е твърде скъпо да участват редовно в спортни и развлекателни дейности, а 14,4% се въздържат от срещи с приятели и роднини, вкл. на домашен терен. 8,6% пестят от интернет у дома.
Както и с основната линия на бедност, и тук делът на хората в тежки материални и социални лишения не се променя съществено спрямо 2021 г. Това са хората, които са посочили, че се ограничават в 7 от 13 показателя и миналата година делът им е бил 18,7% – с 0,4 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 г.
Източник: СЕГА