За столицата ни през годините са писани безброй книги, разказващи както забележителната ѝ история от древността до наши дни, така и спомените на различни пътешественици, посетили града. Важно място сред тях заемат десетки мемоари, писани от представители на столичната бохема, както и книги като \\\“Тристахилядна София и аз между двете войни\\\“ на журналиста и белетрист Драган Тенев, \\\“Софийските потайности\\\“ и \\\“Какво хапнаха и пийнаха великите българи\\\“ на литературния изследовател Петър Величков, както и безброй любопитни истории, обединени в няколко книги за историята на София, разказани от Виктор Топалов. В ролята си на своеобразен екскурзовод и радио водещ в предаването \\\“Легендите на София\\\“ на програмата на БНР Радио София, той води своите слушатели на пътешествие по дирите на емблематични личности и места, оставили ярък отпечатък в историята на столичния град.
За тази събота, 21 юни, той подготвя поредна \\\“бохемска\\\“ беседа, посветена на старите софийски питиепродавници, превърнали се в любими места за изявени български писатели, художници и интелектуалци в годините както преди 1944 г., така и след това.
Веднъж годишно в специализираната му страница, посветена на бохемския живот в София, Виктор прави своеобразно допитване до аудиторията си – кои са най-старите софийски заведения, които работят и днес? Към 2024 година броят им е едва 6.
Едно от емблематичните заведения в началото на XX век е ресторант \\\“България\\\“, част от едноименния комплекс в самия център на града, построен през 1937 година и превърнал се в пример за модернизма в българската архитектура в междувоенния период. Днес от целия комплекс работи единствено концертната зала \\\“България\\\“, но надеждите на Топалов, подобно на много софиянци, са в един момент да възвърне своя пълен блясък, а в кафенето и хотела към него отново да влизат хора. Съвсем близо до мястото, което било известно като средище на аристократичния и интелектуален елит на София се намирало още едно прочуто заведение – Писателското кафене.
\\\“Мястото, което познаваме като \\\“Писателското кафене\\\“ е сладкарницата \\\“Цар Освободител\\\“. Тя се е намирала на ъгъла на улиците \\\“Г.С. Раковски\\\“ и \\\“Цар Освободител\\\“ в една двуетажна сграда. Отваря врати през 1908-а, но затваря през 1946 г., а през 1977-а сградата ѝ е съборена. Днес на това място, което е между руската църква и Военния клуб, има просто една градинка.\\\“
В рамките на събитието \\\“Бохемска беседа: Старите софийски бирарии\\\“ любопитните имат възможност да разберат местонахождението и кои личности са посещавали места като ресторант \\\“Алказар\\\“, бирариите \\\“Батенберг\\\“, \\\“Дълбок зимник\\\“ и \\\“Червен рак\\\“, Градското казино, гостилници \\\“Средна гора\\\“ и \\\“Балкан\\\“.
За съжаление нито едно от тях вече не съществува, но сладкодумният ни гост не пропусна да разкаже, макар и отчасти, някои любопитни истории, свързани с тях:
\\\“Ресторант \\\“Алказар\\\“ се е намирал на мястото, върху което по-късно е изграден комплекс \\\“България\\\“, от който днес работи единствено едноименната концертна зала. Бирария \\\“Батенберг\\\“ е с доста дълга история, намирала се е непосредствено до ротондата \\\“Свети Георги\\\“, в задния двор на Президентството. Тя е взела това име, защото в продължение на няколко години, костите на първия български княз са били съхранявани в ротондата, преди да бъде издигната неговата гробница. Бирарията е била изключително хубаво място, но, за съжаление, по време на Втората световна война, тази част от града е най-сериозно разрушена – припомня изследователят Виктор Топалов. – Днес на мястото на целия район се намира площад Независимост със сградите на Партийния дом /днес сграда на Народното събрание/, Министерския съвет, Президентството, хотела и универсалния магазин. Всички тези обекти са строени през 50-те години на 20 век, на мястото на редица интересни хотели, кина, магазини и красиви малки улички.\\\“
Турът по следите на питиепродавниците в София е част от нов бирен фестивал, който ще се проведе пред Централни хали и ще събере любителите на пенливата напитка в най-дългия ден в годината – 21 юни.
БНР
