Аспергилозата е гъбична инфекция, причинена от видове Aspergillus, гъбичка, която често се среща в почвата, разлагащата се растителност и вътрешна среда. Въпреки че е безвредна за повечето хора, аспергилозата може да причини сериозни заболявания при хора с отслабена имунна система, белодробни заболявания или алергии.
През последните години глобалното нарастване на имунокомпрометираното население и противогъбичната резистентност превърнаха аспергилозата в нарастващо безпокойство. Потенциалът на този патоген да предизвика огнища в здравните заведения допълнително подчертава неговата значимост като нововъзникваща заплаха за общественото здраве, която изисква повишена осведоменост и наблюдение.1
Тази статия обхваща аспергилозата, като се фокусира върху нейния възход след пандемията от коронавирус 2019 (COVID-19), противогъбичната резистентност, диагностичните предизвикателства и последиците за общественото здраве.
Какво е аспергилоза?
Аспергилозата се отнася до спектър от заболявания, причинени от вдишване на спори от плесен, най-често Aspergillus fumigatus. Aspergillus произвежда малки, въздушни конидии, които обикновено са с диаметър 2-3 микрометра (μm), което позволява на тези патогени да достигнат до белодробните алвеоли и да бъдат изчистени или да предизвикат заболяване, в зависимост от имунния статус на гостоприемника и състоянието на белите дробове.2
Предаването става чрез вдишване на спори, които са широко разпространени в околната среда, особено в разлагащата се органична материя като компост, листа и почва. Аспергилозата не се предава между индивиди; по-скоро огнищата често се появяват в здравни заведения с високо гъбично натоварване.
Видове аспергилоза
Разбирането на различните форми на аспергилоза е от съществено значение за ранната диагностика и целенасоченото лечение.2 Най-честите форми на аспергилоза включват алергична бронхопулмонална аспергилоза (ABPA), хронична белодробна аспергилоза и инвазивна аспергилоза.
ABPA е преувеличен имунен отговор, който се среща предимно при хора с астма или муковисцидоза. Тази форма на аспергилоза се характеризира с възпаление на дихателните пътища, запушване на слузта и бронхиектазии.
Хроничната белодробна аспергилоза се развива за период от няколко месеца или години при хора с белодробно заболяване. Честите симптоми, свързани с хроничната белодробна аспергилоза, включват кашлица, загуба на тегло и умора.
Инвазивната аспергилоза е най-тежката форма на аспергилоза. Често срещаща се при имунокомпрометирани пациенти, инвазивната аспергилоза включва инвазия на тъканите и може бързо да се разпространи извън белите дробове.
Групи от населението, изложени на риск
Имунокомпрометираните индивиди, като пациенти с рак, подложени на химиотерапия, реципиенти на трансплантирани органи на имуносупресивна терапия, както и тези със синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН), са особено уязвими към аспергилоза поради отслабената им имунна система. Хората с хронични белодробни заболявания, като астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), също са изложени на по-голям риск от заразяване с аспергилоза, тъй като техните увредени белодробни тъкани осигуряват подходяща среда за растеж и нахлуване на видовете Aspergillus.3
Дори хора без традиционни рискови фактори са развили инвазивна белодробна аспергилоза след тежки вирусни инфекции като COVID-19. Всъщност последните проучвания показват, че пациентите, диагностицирани с тежък COVID-19, особено тези, които се нуждаят от механична вентилация или изпитват остър респираторен дистрес синдром, често изпитват съпътстващи инфекции с Aspergillus fumigatus. Коинфекцията с Aspergillus fumigatus с COVID-19 е свързана с висока смъртност и често се среща при пациенти, които не са класически имунокомпрометирани.3
Повишените нива на интерлевкин-6 (IL-6) и интерлевкин-10 (IL-10) след COVID-19 могат да потиснат имунната функция, като по този начин увеличават чувствителността към гъбични инфекции. В резултат на това аспергилозата се превръща във все по-голяма грижа за пациентите с известна имунна супресия, както и за тези, които се възстановяват от сериозни вирусни заболявания. По-голямата осведоменост и ранното диагностично тестване са от решаващо значение за откриване на гъбични коинфекции при всички критично болни пациенти, независимо от предишното им здравословно състояние.3
Повторната поява и последните тенденции
Неотдавнашното нарастване на гъбичните инфекции, особено след пандемията от COVID-19, се дължи на широкото използване на кортикостероиди и отслабения имунен отговор при пациенти, възстановяващи се от тежки вирусни заболявания. Опортюнистичните гъбични патогени, като Candida auris и Aspergillus fumigatus, са отговорни за инвазивни инфекции, дори при преди това здрави индивиди. По-специално, свързаната с COVID-19 белодробна аспергилоза и мукормикоза са причинили огнища, особено в Индия.4
Тази заплаха се усложнява от нарастващата резистентност към противогъбични лекарства, което е особено тревожно предвид ограничения брой класове противогъбични лекарства, които са налични в момента. Например, устойчиви на азол щамове на Aspergillus fumigatus се появяват в световен мащаб, отчасти поради използването на фунгициди от околната среда в селското стопанство.4
Географските промени в моделите на гъбичните заболявания също са очевидни. Болести като кокцидиоидомикоза или долинна треска, които преди бяха ограничени до части от югозападната част на Съединените щати, сега се разпространяват в нови райони. Изследователите прогнозират, че климатичните условия, като редуващи се периоди на суша и валежи, могат да разширят ендемичния обхват на тези патогени и да увеличат годишния брой на случаите с 50% до 2100 г.4
Повишаващите се температури, повишената влажност и екстремните метеорологични явления като урагани, горски пожари и наводнения създадоха благоприятни условия за процъфтяване и разпространение на гъбичките. Излагането на дим от горски пожари и замърсяване с мухъл, свързано с наводнения, също е свързано с пикове на системни гъбични инфекции.
Имуносупресивните лечения, лекарствената резистентност, променящата се екология и нарушаването на околната среда подчертават спешната нужда от по-силен надзор, изследвания и стратегии за смекчаване на гъбичките, за да се управлява нарастващата глобална заплаха от инвазивни гъбични заболявания.
Предизвикателства в диагностиката и лечението
Диагностицирането и лечението на инвазивната аспергилоза е сложно и често се забавя поради неспецифични симптоми и ограничения в съвременните диагностични методи. Точното откриване обикновено разчита на усъвършенствани инструменти, включително компютърна томография с висока разделителна способност (КТ), гъбични култури и лабораторни тестове като анализи на галактоманан, тестване на бета-глюкан и полимеразна верижна реакция (PCR). Въпреки този напредък, откриването в късен стадий е често срещано, което увеличава риска от лоши резултати от лечението.
Широкото използване на флуконазол, който не действа срещу плесени, доведе до увеличаване на колонизацията от устойчиви гъбични видове. По-новите широкоспектърни противогъбични средства като вориконазол и позаконазол са по-ефективни срещу аспергилоза; въпреки това са докладвани случаи на пробивни гъбични инфекции, особено от други видове, дори по време на лечението.
Вориконазол е текущото стандартно лечение за аспергилоза и е свързан с подобрена преживяемост в сравнение с лечението с амфотерицин В. Независимо от това, вориконазол може да доведе до нежелани странични ефекти както директно, така и в резултат на взаимодействията му с други лекарства.
Ехинокандините, като микафунгин и каспофунгин, предлагат възможности за пациенти, които не могат да понасят стандартно лечение; Високата им цена и изискването за интравенозно приложение обаче ограничават широкото им приложение. Текущите проучвания проучват нови лекарства и диагностични инструменти в подкрепа на по-ранни и по-целенасочени интервенции.
Последици за общественото здраве
Нарастването на антимикробната резистентност и свързаните със здравни грижи инфекции поставиха значителна тежест върху здравните системи, особено в страните с ниски и средни доходи. Интензивните отделения (ICU) са особено засегнати, като инфекции като пневмония, свързана с вентилатор, и инфекции на кръвта, свързани с катетъра, водят до продължителен болничен престой, повишена смъртност и по-големи разходи за здравеопазване. По време на огнища ограниченият капацитет на интензивните отделения се превръща в критично предизвикателство, като по този начин се подчертава значението на превантивните стратегии.
В бедни на ресурси програми за превенция и контрол на инфекциите, както и инициативите за управление на антимикробните средства, се сблъскват със значителни пречки пред успеха. Някои от тези предизвикателства включват недостиг на обучени специалисти, липса на диагностични инструменти и недостатъчен достъп до основни консумативи като лични предпазни средства, дезинфектанти и изолационни стаи. Освен това много болници нямат необходимата инфраструктура за поддържане на наблюдение или навременна диагностика, което допълнително усложнява усилията за реагиране.6
Много системи за наблюдение са слаби или липсват, като повечето данни са получени от няколко болници и нямат национално представителство, като всички те са фактори, които ограничават способността за наблюдение на тенденциите в антимикробната резистентност. Широкото разпространение на антибиотици без рецепти също ускорява появата на резистентни щамове.
Отговорите на общественото здраве трябва да включват увеличени инвестиции в мрежи за наблюдение, задължителни програми за управление и интегрирани стратегии за едно здраве. Осигуряването на диагностичен достъп, стандартизирането на протоколите и подобряването на готовността на интензивните отделения са ключови стъпки за защита на уязвимите групи от населението и намаляване на глобалните рискове за здравето.
Аспергилозата отново се превърна в сериозен глобален здравен проблем поради нарастващата имуносупресия, противогъбичната резистентност и променящите се условия на околната среда. Ранното откриване и навременното лечение са от съществено значение за намаляване на смъртността, особено при критично болни и имунокомпрометирани лица.
Постоянните предизвикателства за преодоляване на тази заплаха за общественото здраве включват забавена диагноза, ограничени възможности за лечение и недостатъчен капацитет в интензивните отделения (ICU), като всички те изискват спешни действия. Системите за обществено здравеопазване трябва да се съсредоточат върху повишаване на осведомеността, подобряване на наблюдението и усъвършенстване на инструментите за диагностика и лечение. Укрепването на противогъбичното управление и контрола на инфекциите е от решаващо значение. Необходимо е непрекъснато финансиране на научните изследвания и международното сътрудничество, за да се защитят уязвимите групи от населението и да се управлява тази нарастваща заплаха.
