Софийското дясно падна жертва на грозно предателство. Подиграха се с доверието му, разгромиха го, стъпкаха го. Сега то хленчи свито в ъгъла на историята и проклина задаващия се балотаж между традиционното ляво и модерното ляво, между социалистите и глобалистите, между синдикалистите и червените олигарси. Проклина балотажа, но окайва левият избирател, комуто ще се наложи да избира между Маркс и Енгелс. Но лявото това не го интересува. Каквото и да се случи на балотажа, както и да гласува левият човечец, който и от двамата участници да надделее, резултатът ще е един – диалектическа победа за комунизЪма.
Ама това били глупости! Нямало ляво, нямало дясно! Да, накараха ви да повярвате, е няма ляво и дясно. Те Бог ви накараха да повярвате че няма, та това ли! Ляво и дясно обаче има и винаги ще има, както има мъже и жени.
Дясното никога не е искало да се представя за ляво, но за сметка на това лявото си умира да се представя за дясно. Защо ли? Според мен защото иска да се представя за добро, за да погуби повече хора. Злото знае, че е зло. То не се мисли за добро. Но обича да се преструва на добро и това е поредното негово злодеяние.
Как беше извършено предателството?
Както вече отбелязахме, обществото има левица и десница, както и човекът има лява и дясна ръка, независимо как ще се наричат те в конкретен исторически момент и доколко ще отговарят на една или друга академична дефиниция. Днес в България има два големи политически субекта – ГЕРБ и целокупната Промяна, каквото и да включва тя. ГЕРБ са десницата, Промяната са левицата. Така се наричат те днес и така изглеждат. Досегашната левица БСП е второразредна партия, която стремително залязва. Бившата десница е разделена на две – СДС, който е в коалиция с настоящата и актуална десница, и ДСБ, които отидоха по-наляво и от якобинците и в момента надали са нещо повече от безлична съдебна регистрация.
Това че ГЕРБ и Промяната, българската десница и левица, са в управленска коалиция, вече е достатъчно озадачаващо, а за хората с по-слаби нерви е направо уродливо. Но да речем, че тази „сглобка“, тази „некоалиция“ е резултат или на някакво непреодолимо външно въздействие или пък на някаква дълбока вътрешна хитрост, която ще проумеем едва по-късно и чак тогава ще я аплодираме възхитени.
На местно ниво обаче нещата са по-прости. Специално в София дясното, представлявано олицетворявано от ГЕРБ, имаше само един ход – когато не успя (или не пожела) да обяви навреме своя кандидатура за кмет, все едно по каква причина, независимо от клюките, трябваше кротко, но безапелационно да подкрепи Вили Лилков. Всичко друго е лицемерие и предателство. Ако ГЕРБ бяха застанали зад Лилков от самото начало, сега нямаше да се гледаме с наведени очи.
А пък ако на балотажа Борисов призове симпатизантите на ГЕРБ да гласуват за Васил Терзиев, тогава още повече ще се затвърди подозрението, че мачът е бил свирен, още преди да започне. И пак ще изляза прав, когато казах, че истинският кандидат на Борисов е не Хекимян, а Терзиев; че Терзиев е плод на предварителна договорка между основните играчи, поредна сглобка и некоалиция.
В крайна сметка да правят каквото искат – взели са си властта, тяхна си е. Имат право на всевъзможни движения, за да не я изгубят. Но все пак мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Иван Стамболов