В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Образът на Бог в Стария завет се доближава до представата за Отец, въпреки че и там Той е неслитен и неразделен в светата си Троица. В Стария завет Бог е строг баща, който се грижи за земния ни живот и като непослушни деца ни наказва за лудориите или пък ни милва и прощава нашите грехове и беззакония. Старозаветният Бог е богът на цар Давид от псалмите. Той ни „настанява на злачни пасбища и ни води на тихи води“ (22), „увенчава ни с милост и щедрости, насища с блага нашето желание“ (102), но Неговата ръка тежи върху нас и „няма здраво място в плътта ни от Неговия гняв; няма мира в костите ни от греховете ни“ (37); „когато погледне към земята, тя се тресе; когато се допре до планините, те димят“ (103).
После идват 33 години, в които пророчествата се сбъдват и Бог живее сред нас с втората си ипостас – Бог Син, Слово. Този период започва от Благовещението (Богородице дево, радвай се!…) и свършва с кръстната смърт, изкуплението, възкресението и възнесението. Този период е кулминацията в цялата човешка история.
Четирисет дни след възкресението Бог се възнася в плът на небесата, за да прослави човешката природа и да седне с нея отдясно на Отца. А още десет дни по-късно върху апостолите слиза Светият Дух, за да започне ерата на Новия завет, в която живеем и днес и чакаме последните времена, освен ако вече не сме ги и дочакали.
Петдесетият ден след възкресението е Петдесетница и него празнуваме днес.
Петдесетница е рожденият ден на Църквата – едната, свята, съборна и апостолска. Според Православния катехизис от 1991 „Църквата е богочовешки организъм или богочовешко единство, членовете на което са съединени помежду си чрез православната вяра, Божия закон, свещената йерархия и тайнствата“. В Църквата християните получават Божията благодат чрез даровете на светия Дух и така се осъществява синергѝята – взаимодействието между човешката свободна воля и Божиите енергии, – необходима за съзнателното богоуподобяване на човека, с което се изпълнява и предназначението на живота му.
Най-силно благодатта прониква у човека чрез тайнствата, които се извършват само от и в Църквата. Тайнствата са:
- Кръщение;
- Миропомазване;
- Причащение;
- Покаяние;
- Свещенство;
- Брак;
- Елеосвещение (маслосвет).
Църквата е в този свят, но не е от него. Тя по чуден начин се явява пресечна точка между небето и земята, между сетивния и умопостижимия свят, между материалното и духовното. В Църквата членуват всички живи и починали кръстени християни, а неин глава е Христос. Църквата е строго йерархичен богочовешки организъм.
А пък понеделникът след Петдесетница (тоест утре през тази година) е празникът на Св. Дух, „който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците“.
Иван Стамболов
