ДАРИЯ: Аз мисля, че е много важно всеки да осъзнае, че чудесата не са просто късмет, защото много често хората си пожелават един на друг „да имаш много късмет“. Това сякаш е много важно. Но късметът всъщност не е случайност, ами е точно Бог.
ДАРИЯ: В училище, когато рисувах етюдите си… Имахме задача в училище бабичка да рисуваме. И аз си прекръствам платното и си казвам: „Боже, моля те да се съсредоточа“. И наистина, когато рисувам, съм в друго изменение, изобщо не мисля за хората, не мисля за себе си, не мисля как изглеждам. Просто съм съсредоточена върху това, което излиза от ръката ми. И наистина мисля, че така – Светия Дух ми помага и е с мен в тези моменти.
СТАМБОЛОВ: Ако трябва да те върна рекламите, представи си ситуация, в която трябва да направиш визия за билборд или за мега борд – реклама на казино, на хазарт. За много пари. Ще го направиш ли?
ДАРИЯ: Ами, не знам. Мисля, че това е едно безсмислено, безсмислено, безсмислено занимание за хората.
СТАМБОЛОВ: Много меко казано „безсмислено“. За мен то е по-страшно от наркоманията.
ДАРИЯ: Всеки човек си има грехове, в които може да изпадне. Но много е страшно наистина и не бих направила. Не искам хората да ги подтиквам към такива действия.
![\\\"\\\"](\\\"https://udigest.eu/wp-content/uploads/2026/06/05-Izlozhba.jpg\\\")
ДАРИЯ: Всъщност изложбата ми е за всички тези години, в които съм била в училище, какво съм извлякла от тях. Излиза, че си попаднах, слава Богу, точно на моето място и картините ми го показват. Те са, разбира се, много академични, но затова се казва „Емоцията в етюда“ самата изложба. И дори когато можеш, дори когато имаш задача в училище за етюд, ти пак можеш да вложиш емоция и чувството, което имаш, носиш в себе си. Това е твоята същност в етюда и може да го направиш по-експресивно или по различен начин. Моите са експресивни.
СТАМБОЛОВ: И ако си докосната, ще го направиш, без да искаш.
ДАРИЯ: И това го има. Да, това го има.
Емоцията в етюда
![\\\"\\\"](\\\"https://udigest.eu/wp-content/uploads/2026/06/Dariya-Portret.jpg\\\")
Слава Богу, че попаднах в НГПИ Свети Лука\\\“! Подготвих се в последния възможен момент, седмица-две преди изпита. Времето навън беше също толкова емоционално, колкото и аз – квесторите многократно святкаха и угасяха лампите заради враждебното и мрачно време навън, а аз реших. че и светлината в рисунката ми трябва да се мени с тях. Започна се – търкане с гума, после мазане с молив 8Б… Стряскащото беше, когото най-сетне станах от стола и разбрах колко тъмен е моят етюд спрямо тези на останалите кандидатстващи.
В крайна сметка ме приеха с 435. Това беше моят старт, не перфектен, но старт. Оттогава не съм спирала да се развивам, независимо че винаги ще има по-добри от мен. Все още напипвам златната среда. През годините се научих едновременно да не изпадам в прелест, но и да не се чувствам ужасно несигурна от следата, която оставям върху листа. Увереността, която с времето придобих в това да създавам изкуство, се дължи преди всичко на етюда и на хората, които повярваха в мен още в началото: майка ми и моята учителка.
Академичните рисунки са преобладаващи сред произведенията ми и вярвам, че те са основа, „канон“, без който човек не може да се оттласне към индивидуалното и лично творчество. В портрета особено много съм се учила чрез гледане и подражание, а сред големите имена, към които съм се връщала, е Иля Репин – без неговия пример и наблюдателност не знам дали тези рисунки щяха да бъдат това, което са.
Няма как да стане от само себе си, ако не си минал през всички мъки и вълнения на етюда. А именно той е началото на един откровен, понякога досаден, но изключително награждаващ разговор, с който всеки млад творец започва пъп» си и сам избира с каква емоция да подходи в него.
Смисълът на етюда е повече от това човек да покаже колко добре борави с молив, усъвършенстваната техника, тоналната разработка, разбирането за форма и съдържание – той е емоцията в създаването му, процесът зад финалния резултат. Той е толкова важен, колкото накрая да погледнеш работата си и да въздъхнеш, леко учуден дори, че ти стоиш зад това странно добре получило се произведение.
Но за мен това не винаги е било така. Доста листа изхабих, докато накрая излезе нещо читаво изпод молива ми. Много ясно помня веднъж, когато притесснена, че съм загубила папката с рисунките си, един човек ми каза да не се тревожа, че пак ще мога да ги сътворя, след като просто имам талант Не мисля, че разбираше, че точно емоцията, с която съм подходило във всеки етюд, не могла да повторя.
Тази изложба събира следите от процеса, който ме изгради като художник.
Дария Босилкова
