Има два проблема.
Германският е, че Нейно превъзходителство посланик Ирене Планк няма място на такова мероприятие. То е политическо и касае вътрешно-политически процеси; формалност е, че гражданско сдружение е неговият инициатор. Когато други посланици са посещавали такива или подобни събития, това означава, че те също са нарушили периметъра на правомощията им, а не, че конкретният германски дипломат е постъпил далновидно. За дипломатите площадът не е мястото за даване на политически знаци и събиране на лични впечатления, защото, най-малкото, те не са политици.
Българският проблем е, че МВнР се задейства, когато е засегнат не интересът на държавата, а на Партията. Държавата има нужда от работещи безпристрастно институции. Партията – от политкомисари. Това трябва да ни е първа и основна грижа. Когато Партията дублира държавата, не държавата си има партия, а партията – държава.
Би било проява на обективност, разум и отговорност, ако политиците от ДБ/ПП не героизират постъпката на германския дипломат, защото тя е неправомерна. Реакцията на МВнР е реактивна и закономерна.
Подкрепата за чужди дипломати, участвали в събития и процеси, които имат отношение към вътрешните дела на България, не може да бъде достоверен източник на политически капитал и доверие пред българските граждани.
Би било проява на обективност, разум и отговорност, ако политиците от ГЕРБ видят гредата в своето око, а не да гледат сламката в чуждото. Понеже дипломатическите мисии на чуждите държави тук в момента не изпращат грами, свързани с действието на техния германски колега, а такива, в които страната ни се посочва като първата след Турция, която налага модела \\\“Диарбекир\\\“ (това е, когато изпълнителната власт, посредством влиянието си върху съдебната, отстранява по служебен път кметове, избрани от хората).
Оставам с надеждата, че българо-германското сътрудничество ще надживее този инцидент, породен от кадрови недоимък. Споделените проблеми предполагат и споделени решения, които са повод за задълбочаване на приятелството ни.
