«Щитът на демокрацията» на ЕС: Брюксел и изкуството на изкуственото съгласие
Норман Луис
24 октомври , 2025
На 9 октомври Европейският парламент организира дебат със скромното заглавие «Необходимостта от силен европейски демократичен щит за укрепване на демокрацията, защита на ЕС от външна намеса и хибридни заплахи и защита на изборните процеси в ЕС».
Влиза Майкъл Макграт, комисар на ЕС по въпросите на демокрацията, правосъдието, върховенството на закона и защитата на потребителите. Макграт, който отговаря за инициативата «Щит на демокрацията» (ЩД), тържествено предупреди, че чуждестранната намеса, манипулирането на информацията и дезинформацията застрашават демократичното бъдеще на Европа. Но не се притеснявайте, Щитът на демокрацията беше почти готов, след като се възползва от това, което той нарече «богат принос» от:
- Парламента;
- Страните членки;
- Заинтересованите страни;
- Гражданите на Европа.
Наистина? Гражданите на Европа? Ако Макграт се позовава на обществената «Покана за представяне на доказателства» и «Консултация», проведена от 31 март до 26 май 2025 г., тогава това е театър за консултации, като гражданите са избрани като статисти.
Колко граждани на Европа участваха?
Общият брой отговори? Е, има два набора от резултати:
- Един от «Покана за представяне на доказателства», който записва 1 574 отговора (който включва подробности за обратната връзка от 1 410 граждани на ЕС);
- Друг от «Консултация» с 3 958 отговора (от които 3 677 са от граждани на ЕС), който не оповестява публично съдържанието.
Това дава общо 5 087 граждани на ЕС от общо 400 милиона имащи право на глас в ЕС. Това е 0,00127%. Или казано по друг начин, това е 1 на 78 700 граждани на ЕС. «Богатство от принос»? Само ако броите песъчинките за пустини.
Има нещо любопитно в този процес. Тъй като имат едновременно етап на покана за представяне на доказателства и по-подробна обществена консултация в стил въпросник, макар и правдоподобни според практиката на ЕС, те обикновено следват една след друга, без да се провеждат едновременно. Но това, което е необичайно (или поне забележително) е, че един от тях («обществената консултация») не е публикувал приносът си, докато обратната връзка/призива за представяне на доказателства го прави. Като се има предвид акцентът на ЕС върху нормите за прозрачност, това поражда въпроси и опасения. Какво се защитава? Изпратих имейл на съответните органи за достъп до данните от консултацията, но до момента не получих отговор. Не е ясно дали отговорите на обществената консултация се задържат, забавят, редактират или просто не се показват поради технически причини или причини, свързани с модерирането.
Но със сигурност г-н Макграт не е имал предвид подробностите за публично достъпните резултати от «Поканата за представяне на доказателства», която подробно описва отговорите на:
- 1 410 обикновени граждани;
- 94 от НПО;
- 15 от академичните среди;
- 14 от бизнеса;
- Шепа от различни организации?
Ако е бил, тогава — Берлемон, имаме голям проблем!
Анализът на гражданските отговори и манипулативният въпросник
Направихме AI анализ* на тези данни и открихме някои удивителни факти:
- Само 79 граждани от 1 409 са в полза на ЩД.
- От 94-те неправителствени организации, които дадоха обратна връзка, осем се противопоставят на ЩД.
Това, че повечето неправителствени организации ентусиазирано подкрепиха ЩД, не е изненадващо. Това се случва, когато същата Комисия, финансираща екосистемата на НПО, поиска обратна връзка. Що се отнася до отговорите на гражданите, ясно е, че Брюксел и г-н Макграт просто ги игнорират, като се има предвид, че те очевидно са дали «грешна» обратна връзка.
Това, което е още по-изобличаващо, е, че този публично разкрит отговор от обикновените граждани е резултат от «Призив за доказателства», който е по-малко запитване за реален принос, отколкото ритуал за потвърждение. PDF файлът, очертаващ «Поканата за представяне на доказателства», е достъпен чрез страницата с публично достъпните доказателства. В истински стил на Комисията призивът:
- Определя проблема предварително («манипулиране на чуждестранна информация, намеса и дезинформация»);
- Цитира социологически проучвания, за да се представи недоверието в институциите като продукт на дезинформация, а не на институционални провали;
- Предписва лечението («медийна и дигитална грамотност и критично мислене»), преди да чуе дума от гражданите;
- Придава еднаква, ако не и по-голяма тежест на консултацията на познатата НПО, финансирана от Брюксел;
Дори отказът от отговорност, че «не е необходима оценка на въздействието», ясно показва, че не става въпрос за събиране на доказателства, а за подпомагане на вече взетите решения.
Ако смятате, че това е манипулативно, тогава погледнете въпросника за обществената консултация, която е нагло, съзнателно упражнение, предназначено да легитимира, а не да постави под въпрос Щита на демокрацията.
Структурата на въпросника и липсата на свободен избор
Структурата на въпросника сама по себе си издава неговата цел.
1. В раздела за чуждестранно манипулиране на информация и дезинформация:
Респондентите са помолени да подредят списък с «мерки», които разширяват правомощията на Брюксел да наблюдава, регулира или финансира информационното пространство. Можете да избирате между:
- «Обмен на информация между държавите членки»;
- «Подкрепа за проверителите на факти»;
- «Специални структури на ЕС»;
- «Инструменти с ИИ за откриване на заплахи».
Няма опция за «по-малко регулиране», «по-голяма толерантност към речта» или дори «обществен дебат като коректив». Всеки възможен отговор води до едно и също заключение: че е необходима по-централизирана намеса. Това е консултация, в която актът на отговор потвърждава предпоставката, че ЕС трябва да контролира речта, за да спаси демокрацията.
2. Разделът за «здравословно информационно пространство»:
Повтаря трика. Гражданите се приканват да решат коя инициатива заслужава повече финансиране — «надеждна информация», «научни изследвания в областта на дезинформацията» или «организации на гражданското общество, борещи се с манипулациите». Няма избор, който да признава стойността на откритото оспорване или несъгласие. Дори символът за свободата на изразяване – «като същевременно защитава свободата на изразяване» – функционира като смокинов лист, вмъкнат не като опция за обсъждане, а като превантивен отказ от отговорност. Резултатът е перфектен цикъл на бюрократично потвърждение: което и поле да отметнете, политиката получава друго оправдание.
Същият модел преминава през разделите за изборите и «устойчивостта на обществото». «Засиленото сътрудничество с ЕС», «медийната грамотност от ранна възраст» и «повишаването на осведомеността срещу наративи» звучат добродетелно, но всичко това се основава на предположението, че на обществото не може да се вярва непосредствена информация и трябва да бъде възпитана на правилно мислене. Обикновените граждани се явяват само като мишени на обучение, докато «независимите експерти» и «доверените организации» имат правомощия да определят реалността от тяхно име. Това не е консултация за бъдещето на демокрацията; Това е репетиция на управляваната му форма: упражнение за производство на съгласие, облечено като обществено участие.
Заключение: Технократичен презрителен подход
Консултацията не измерва общественото мнение; Той произвежда валидиране на политиката. Това е отличен пример за брюкселската версия на свободния избор: можете да отговорите както искате, ако отговорът ви докаже, че е верен. Това е малко като стария държавен телекомуникационен монопол, който ви позволяваше да купувате всеки телефон, който искате, стига да е черен.
Прозрачният месингов врат е удивителен. Макграт застана пред парламента и прокара идеята, че призив за доказателства/консултации, подкрепен от по-малко от хилядна от един процент от гласоподавателите, по някакъв начин представлява волята на «гражданите на Европа». Не знаем какво показват данните от консултациите, но от публично достъпните до момента данни това не е просто нечестно; това е дълбоко презрително към гражданите на ЕС, които си направиха труда да отговорят и които се противопоставят на ЩД по много политически обосновани причини. Елитарната технократска съобразителност спира дъха.
Това служи за илюстрация как тази така наречена консултация е PR смокинов лист, предназначен да изпере политика, която ограничава свободата на словото и утвърждава неправителствените организации пред демократичния дебат.
И ето най-важното: дори тези нищожни 0,001275% гласоподаватели все още са по-демократична легитимност, отколкото Макграт или финансираните от Брюксел неправителствени организации, подкрепящи «Щита», някога са успели да осигурят на изборите.
Речта на Макграт не беше предупреждение за чуждестранна дезинформация. Именно тази дезинформация представлява най-голямата заплаха за европейската демокрация. Най-сериозната заплаха за европейската демокрация не са Москва, Пекин или Силициевата долина, а сама̀та Европейска комисия, която е заета да манипулира маскарада си, за да предпази неизбраните служители от електората.
* Изтеглихме всички данни от данните за обратната връзка, записани на https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/14587-European-Democracy-Shield/feedback_en?p_id=19397 г., и направихме анализ на настроенията на отговорите. Много е ясно, че по-голямата част от тази обратна връзка силно се противопоставя на ЩД.
Д-р Норман Луис е писател и гостуващ научен сътрудник в MCC в Брюксел. Неговият мотив и водеща тема е \\\“какво произведение е човек!\\\“.
