«Стълбището» (The Staircase) е истински криминален сериал, който приковава вниманието със смесица от драматична адаптация и документална автентичност. Поредицата на HBO Max от 2022 г. с участието на Колин Фърт и Тони Колет пресъздава зловещия случай на Майкъл Питърсън – мъж, обвинен в убийството на съпругата си. В същото време сериалът стъпва върху едноименния документален шедьовър на режисьора Жан-Ксавие дьо Лестад от 2004 г., който първи разглежда случая в дълбочина. В този обзор-рецензия ще разгледаме паралелно драматичната поредица и оригиналния документален сериал – сценарий, режисура, актьорска игра, сюжет и структура, влиянието на документалния формат върху художествената адаптация, както и критическите отзиви и оценки за двата проекта. Ако търсите сериал «Стълбището» ревю, мнения за The Staircase по HBO, или се интересувате от случая Майкъл Питърсън, тук ще откриете детайлен анализ, структуриран в лесен за четене формат.
Истинският случай зад «Стълбището» и сюжетът на сериала
Историята, разказана в «Стълбището», се базира на реален случай, изпълнен с неочаквани обрати. През декември 2001 г. писателят Майкъл Питърсън звъни на 911, твърдейки че е открил съпругата си Катлийн в безсъзнание в подножието на стълбите след падане. Катлийн умира, а полицията в Дърам, Северна Каролина, се усъмнява във версията на Питърсън – сцената на инцидента е прекалено кървава и травмите по главата на жертвата са подозрителни. Скоро Майкъл Питърсън е обвинен в предумишлено убийство. Разследването разкрива множество шокиращи детайли за живота на семейството и миналото на Майкъл – включително тайни за сексуалния му живот и загадъчна смърт на негова позната в миналото, също паднала от стълби.
Игралният сериал на HBO Max проследява именно този заплетен случай, като го превръща в напрегната драма тип «кой го извърши» (who/if/how/whydunnit по определението на The Guardian). Сюжетът се движи в няколко времеви пласта, които постепенно изграждат цялостната картина – от фаталната нощ на инцидента през декември 2001 г., през месеците и дните преди нея, чак до съдебния процес и дори 2017 г., когато виждаме развръзката на дългогодишната сага. Такъв нелинеен подход държи зрителя в напрежение и позволява постепенно разкриване на тайните. В центъра е въпросът: Каква е истината за смъртта на Катлийн? – нещо, което и до днес остава обвито в съмнения, тъй като доказателствата допускат няколко възможни сценария.
Драматичната адаптация на HBO Max (2022): сценарий, режисура и актьорска игра
HBO Max адаптацията на «Стълбището» (2022) превръща реалния казус на Питърсън в осемсерийна игрална драма с кинематографичен размах. Сценарист и режисьор на повечето епизоди е Антонио Кампос, който заедно с Меги Кон създава сериал, изследващ не само самото престъпление, но и разказите около него. Сериалът умело вплита мета-елемент: включва присъствието на документалния екип на дьо Лестад като действащи лица в историята. Докато гледаме актьорите, които пресъздават Майкъл, Катлийн и тяхното семейство, паралелно виждаме и актьори в ролята на документалистите, снимащи оригиналния филм. Този подход добавя още едно измерение – история за това как се разказва историята. Така сериалът поставя под лупа не само американската правосъдна система, но и самия процес на търсене на истината през обектива на камерата. Подобно на документалния оригинал, игралният «Стълбището» е портрет на начина, по който конструираме истината, като показва колко трудно може да се достигне до една-единствена, обективна версия на случилото се, когато са намесени човешки съдби и емоции.
Актьорската игра в сериала е на изключително високо ниво – критиците единодушно хвалят звездния състав начело с носителя на «Оскар» Колин Фърт в ролята на Майкъл Питърсън и Тони Колет като Катлийн. The Guardian отбелязва, че «Фърт и Колет са, както може да се очаква, брилянтни», като специално похвалена е нюансираната игра на Фърт. Той изгражда образа на Майкъл като многопластов и противоречив – едновременно любящ семеен мъж и манипулативен егоцентрик, скърбящ съпруг и хладнокръвен пресметлив играч. Този баланс прави героя му хипнотизиращ за гледане – зрителят «не може да спре да наблюдава, за да види дали и как ще падне» от моралната бездна. Колет, макар и с по-ограничено екранно време, успява да остави силно впечатление. Тя представя Катлийн като любяща съпруга, изправена пред «невъзможни ситуации», опитваща се да балансира между семейните конфликти и собственото си щастие. Нейните сцени – от щастливи семейни мигове до напрегнати последни часове – добавят емоционална тежест и напомнят на зрителя, че в центъра на този криминален сюжет стои истинска трагедия.
Сценарият и режисурата на «Стълбището» (2022) също заслужават внимание. Нелинейната структура на разказа – с прескачане между години и гледни точки – създава усещане за загадъчност и постоянно нарастващо напрежение. Визуалният стил е мрачен и детайлен, улавяйки както разкоша на дома на семейство Питърсън, така и зловещите детайли на местопрестъплението. Камерата често ни поставя «на ръба» – например, една от началните сцени ни «хвърля» от спокойното утро на 2017 г. в ужасния миг на откриването на тялото през 2001 г., чрез рязко преминаване, което буквално спира дъха. Подобни режисьорски похвати държат зрителя нащрек. Единственият риск е, че честото сменяне на времевите линии може да се стори объркващо, но като цяло критиката смята, че «жонглирането с различни периоди по-скоро усилва напрежението» и се справя успешно.
Силни и слаби страни на сериала «Стълбището» (2022)
Силни страни:
- Блестящи актьорски изпълнения – Колин Фърт е изключителен като Майкъл, а Тони Колет и поддържащият каст (Майкъл Стулбарг като адвокат Рудолф, Паркър Поузи като обвинителката Фреда Блек и др.) вдъхват живот на всеки персонаж.
- Умел сценарий и структура – Нелинейният сценарий разкрива ключови детайли постепенно, поддържайки мистерията и напрежението. Поредицата коментира и самия жанр на true crime, включвайки намигвания към културата на истинските криминални истории и ролята на медиите.
- Атмосфера и режисура – Стилната режисура на Антонио Кампос пресъздава началото на 2000-те години с автентичност, а сцените на съдебната битка и реконструкциите на възможните версии за смъртта на Катлийн са заснети завладяващо и достоверно.
Слаби страни:
- Липса на изненади за запознатите с историята – «Стълбището» не предлага много изненади за онези, които вече са добре запознати с оригиналния документален филм.
- Мудно темпо на моменти – Някои критици отбелязват, че средните епизоди леко забавят ход, фокусирайки се върху правни детайли и семейни спорове.
- Мета-разказът не допада на всички – Включването на документалистите като герои е смело решение, но нееднозначно прието. Самият Жан-Ксавие дьо Лестад изразява неудобство от начина, по който е представен екипът му, заявявайки, че се чувства «предаден».
Оригиналният документален сериал на Жан-Ксавие дьо Лестад
Преди Холивуд да посегне към тази история, документалният сериал «Стълбището» (Soupçons) на Жан-Ксавие дьо Лестад поставя началото на феномена. Премиерата му е през 2004 г., като първоначално е излъчен като осем епизода, обхващащи обвинението и процеса срещу Майкъл Питърсън. Дьо Лестад, носител на «Оскар» за документалния си филм Murder on a Sunday Morning, получава безпрецедентен достъп до подсъдимия, семейството му и защитата. В продължение на 22 месеца снимки режисьорът трупа огромен обем материал, надхвърлящ рамките на един филм, и превръща случая в задълбочен сериал-разследване.
Документалният «Стълбището» впечатлява с изключителната си изчерпателност и баланс. Филмът проследява изграждането на защитата, стратегиите на обвинението, медийния шум около процеса и най-вече преживяванията на семейство Питърсън. Дьо Лестад подхожда без явен коментар или дикторски глас – камерата му «присъства» тихо в адвокатските кантори, в дома на Питърсънови и дори в съда, улавяйки напрежението и емоциите в реално време. Този fly on the wall стил създава автентичност и позволява на зрителя сам да прецени вината или невинността на Майкъл. Всъщност режисьорът откровено признава, че и до днес не знае дали Питърсън е виновен – сериалът не налага извод, а представя факти и гледни точки.
От документален към игрален «Стълбище»
HBO Max сериалът нямаше да съществува без фундамента, изграден от дьо Лестад. Игралната поредица открито признава този дълг – не само носи същото заглавие, но директно пресъздава сцени от снимките на документалния филм в своя сюжет. Режисьорът Антонио Кампос използва документалния сериал като рамка, върху която надгражда допълнителни пластове драма и интерпретация.
Едно от най-ярките решения в адаптацията е да покаже онова, което документалният филм не може – интимните, лични моменти зад затворените врати. Документалната камера е била наблюдател отвън; сега художествената версия ни вкарва «вътре» в дома на Питърсън. Например, виждаме семейни вечери, скандали между децата, последните мигове на Катлийн у дома през въпросната вечер. Такива сцени придават емоционален резонанс и плътност на историята, правейки жертвата Катлийн по-осезаема като личност.
Освен това HBO сериалът попълва «празнините» и алтернативните версии на събитията, които документалният наратив е оставил настрана. Най-показателен е случаят с «теорията за бухала»: драматичната поредица отделя цял епизод, в който представя тази хипотеза. Това е смело художествено допускане, което прави впечатление – сериалът практически инсценира няколко възможни версии за случилото се на стълбището, оставяйки зрителя сам да реши на коя вярва най-много.
Същевременно, пренасянето на историята от документален в игрален формат неминуемо води и до изкривявания и творчески интерпретации, някои от които предизвикаха спор. Сериалът загатва, че документалистите може би са били пристрастни, което кара дьо Лестад да заяви, че се чувства предаден. Майкъл Питърсън също се изказва срещу художествения сериал, твърдейки, че не е дал съгласието си за проекта и че някои аспекти са несправедливи спрямо него.
Въпреки тези противоречия, мнозина критици отбелязват, че художествената версия постига нещо рядко: успява да застане до документалния си първоизточник, без да се чувства излишна. Сериалът предлага «свежа перспектива и текстура към мистерията», дори за запознатите с казуса.
Критически отзиви и оценки
И документалният, и драматичният «Стълбището» получават силни оценки, но тук ще се съсредоточим върху отзивите за адаптацията на HBO Max (2022), която предизвика широк медиен отзвук. Критиците от водещи издания са предимно положителни в оценките си.
- The Guardian – «Като цяло, «Стълбището» е стълбище, което определено си струва да бъде изкачено.»
- IndieWire – Отбелязва, че сериалът е «завладяващ и подвижен наследник» на документалния филм.
- The Hollywood Reporter – Заключава, че «засега «Стълбището» е добър сериал по страхотен документален филм, но има потенциала да стане много добър в последния етап».
- Variety – Общият критически консенсус, отразен и в Rotten Tomatoes (92% положителни рецензии), гласи: «’Стълбището’ не крие много изненади за онези, които вече познават оригиналния документален филм, но тази драматизация носи свежа перспектива и плътност на мистерията – заедно с великолепното изпълнение на Колин Фърт».
- Collider, SlashFilm, The Wrap – Тези издания също хвалят актьорската игра, особено на Колин Фърт.
Заключение
«Стълбището» е уникален феномен в света на телевизията – история, разказана два пъти по различни начини, която продължава да интригува публиката. За почитателите на true crime жанра този сериал предлага двойно изживяване. От една страна е документалният шедьовър на дьо Лестад – хладно наблюдателен, подробно изследващ факти и личности. От друга страна е висококачествената драматизация на HBO Max – емоционална, напрегната, с брилянтни актьори, която ни увлича в семейната драма.
В крайна сметка, «Стълбището» (The Staircase) е повече от обикновен криминален сериал – това е дълбок размисъл върху самото търсене на истината и цената, която хората плащат, когато животът им се превърне в зрелище.
