Jannah Theme License is not validated, Go to the theme options page to validate the license, You need a single license for each domain name.
Мнения
Популярно

Андрей Ковачев: Кой и защо саботира възстановяването на Войнишкия паметник в София

Паметта на над три хиляди български воини, отдали живота си за Освобождението и Обединението на Отечеството ни, чака да бъде почетена и да се възстанови Мемориалът  на загиналите герои от I-ви софийски и VI-ти търновски пехотни полкове (Войнишкият мемориал), разрушен от престъпния комунистически режим в центъра на нашата столица – София. Като съвсем малък имам смътен спомен за една от трите стени на мемориала. Там ме водеше моята баба на разходка. След това всичко е било пометено с цел паметта да се заличи завинаги. От почти две десетилетия се боря и настоявам за възстановяването му. Дължим го на предците си.

Политическата воля е налице – с няколко гласувания в Столичния общински съвет е взето решение това да се случи. Досега са проведени два конкурса, за съжаление без резултат, поради „липса на достатъчно добър архитектурен проект“ или поне това е официалният аргумент за спиране на конкурсите. Затова преди три години беше подновена процедурата. За да няма никакво съмнение в прозрачността на процедурата, кметът тогава, г-жа Йорданка Фандъкова и главният архитект г-н Здравко Здравков, в края на 2022 година обявяват обществена поръчка за изработване на задание за бъдещия нов конкурс за възстановяване на мемориалните плочи на нашите воини на оригиналното място, въз основа на взетите решения на Общинския съвет.

Изпълнителната комисия на ГЕРБ, преди това по инициатива на председателя на партията – г-н Бойко Борисов, взема решение

да инициира и подкрепи възстановяването на паметта на нашите герои

Това решение е изпълнено и общинските съветници на ГЕРБ единодушно гласуват за него.  След успешното приключване на работата по заданието, през пролетта на 2023 година от страна на главния архитект на София – г-н Здравко Здравков се организира обществено обсъждане на заданието и то в самата сграда на Съюза на архитектите в България. Там участващите в обсъждането в голямото си мнозинство подкрепят проекта. Организиран е и експертен съвет, включващ и представители на професионалните организации, който приема заданието.

Следва съгласуване с всички държавни институции, които имат отношение към темата – Министерство на културата и Министерство на отбраната! Тези съгласувания са получени. С това се приключва процедурата по подготовка на конкурса в изпълнение на решенията на Столичния общински съвет. Главният архитект, г-н Здравко Здравков изпълнява акуратно своите задължения и обявява конкурса в началото на месец ноември 2023 година. В решение № 374 на Столичен общински съвет от 25.05.2023 година има ясно разписани срокове за всяка стъпка от процедурата и тези срокове трябва да се спазват.  Преди няколко дни поисках достъп до информация за това докъде е стигнала процедурата по конкурса и има ли избрано жури. Такава информация получих на 15 януари.

Едно от писмата, които са били изпратени до Столична община много ме развълнува и окуражи – това е на „Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите“, подписано от инж. Петър Велчев. То завършва така: „Бог да е с всинца ни и да реализираме така очакваното възстановяване“.

За моя огромна изненада и разочарование, след като всички процедури са спазени, видях три писма и едно общо становище, подписано от председателите на три професионални съюза – от бившия главен архитект на София, г-н Петър Диков, сега председател на УС на Съюза на архитектите в България, както и от председателя на Камарата на архитектите в България и от председателя на Съюза на българските художници. Смятам

тази тяхна реакция за саботаж

Те са имали възможност да си кажат мнението по време на целия публичен процес, включително и на общественото обсъждане, организирано в самата сграда на Съюза на архитектите в България! Нямам намерение да преразказвам позицията им, но в общи линии казват, че и без това този мемориал е бил временен и авторът му е комунист, налагал „социалистическия реализъм“ в комунистическа България, а подготовката на конкурса била без обществено обсъждане и конкурсът бил неприемлив по отношение на добрата практика и инвестиционния процес??? Ироничното в случая е, че общественото обсъждане се е състояло на 26.04.2022, в сградата на САБ и един от подписалите (арх. Васил Василев РК София – град към Камарата на архитектите в България) е участвал дори в това обсъждане, както е видно от отговора на Столична община.

Всички професионални виждания могат да бъдат въплътени в конкурсните проекти, включително и какво да има на задните стени на Мемориала, колко да са широки и високи и как точно да бъдат разположени. Решението за възстановяването е политическо решение. На част от професионалната гилдия може и да не им харесва. Това е тяхно право! На част от тях явно им е харесало за сметка на това артефактът на архитект Старчев на същото място. Пак това си е тяхно право. Всеки архитект и професионалист има право на свое виждане – за теченията в архитектурата, за пространствените паркови композиции, за модерните тенденции и т.н. Никой не коментира това. Но не приемам по никакъв начин бойкот и саботаж на политически решения въз основа на отделни професионални виждания. Убеден съм, че не всички архитекти и художници в България споделят мнението на подписалите становището. Подписалите обявяват конкурса за „напълно неприемлив“, „неправилно, негодно и несръчно обявен“, призовават да се направи всичко възможно да бъде спрян незабавно. Ако не бъде спрян, призовават своите членове да не участват в него.

В позицията на подписалите се от името на техните организации срещу конкурса за възстановяване на Войнишкия мемориал има и един текст в който се казва, че те не били срещу „възстановяване на знак на почест”, каквото и да означава това? Решението е за възстановяване на мемориала, не за “почетен знак”. Може би имат предвид някаква табелка – 50 см. на 50 см. например? По-интересен е и съветът, който дават – да бъде

подготвен бъдещ конкурс за това място,

проведен по „ново и адекватно на значението“  му задание? Нека да припомним, проектът на задание за възстановяване на Мемориала на загиналите войници от Първи софийски и Шести търновски пехотни полкове е изготвен от екип на „Национален център за териториално развитие“ ЕАД след проведена процедура по реда на Закона за обществени поръчки. На подписалите не има харесва и искат отново да се проточи във времето, за да не се случи никога. Това излиза от становището. То не е конструктивно, а громящо една процедура, която е изпълнена стриктно и законно. Защо не са си казали мнението преди края на процедурата? Какво точно искат да има на това място? Какво разбират под думите „знак на почит“?

 

Не разбирам тази целеустременост срещу Българския мемориал. Не разбирам защо толкова много хора изразходват толкова много сили и енергия да убеждават наляво и надясно, че не му е мястото там? Знам, че имаше проект да бъде направен някакъв друг паметник в така наречената кучешка градинка в Парк Център, който е проектиран във формата на кръст за храброст и даже през годините е имало и първа копка за него. Това не е обаче Мемориалът! Разбирам, че има хора, които не желаят символите на България от времето на Третото Българско  Царство да ги има!

Надавам се, че нито кметът Терзиев, нито който и да било ще се подаде на този

шантаж от групата професионалисти,

на които не им харесва да се възстанови Мемориалът на Желязната дивизия! Пречи им като трън в очите всичко, което напомня за връзката към старата България (въпреки, че в конкретния случай авторът е бил комунист и станал после и радетел на соцреализма), към геройствата на нашите предци по фронтовете в името на Освобождението и Обединението на милото ни Отечество. Пречи им да се възстановят надписите – Отдали живота си за Царя и Отечеството!

Колко тъжно!

Но България се променя! Оковите, сковали съзнанието на поколения българи се разхлабват и колкото и пост/неокомунистическите елити да се опитват да се възпроизвеждат и да налагат “социалистическия реализъм” на след-деветосептемврийския Обретенов, (между другото той се противопоставя пред “другарите си” на разрушаването на Войнишкия мемориал) – те няма да успеят.

Богъ да пази България и вечна памет за нашите предци, паднали в бой с любов към Отечеството, пеейки нашия химн на уста – “Шуми Марица”!

Коментар на евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев

Източник: TRIBUNE

Подобни публикации

Виж също и:
Close
Back to top button