Един ден в Трънско

Познавахме района на Трън и знаменитото Трънско ждрело от преди време. Имахме си вече и съответния печат от 100-те национални обекта. Знаехме и Врабчанския водопад. Но някак ни се искаше да си ги припомним, пък и да видим и нови места. Ябланишкото ждрело изплува като виден кандидат за посещение, докато си планирахме разходката. Махала Богоина решихме да посетим в движение.

За късмет, денят беше дълъг и ни стигна за всичко.

През есента на 2021 г. минахме отново по пътеката в Ябланишкото ждрело. Така информацията за нея по-долу е актуална към този момент. Поместих и малко от есенните ни снимки с гледки по нея.

Следват подробности за маршрутите.

Трънска екопътека

Целият маршрут на Трънската екопътека е кръгов и се състои от две части, които са с различна дължина и трудност и са строени по различно време. Първата част на екопътеката включва ждрелото на река Ерма, близо до град Трън. Построена е през 1996 г. Изминава се за около 2 часа. Втората част е построена през 2002 г. и включва Ябланишкото ждрело. И двете части бяха солидно амортизирани и опасни на места през пролетта на 2018 г.

В последните месеци на 2021 година беше направен ремонт на мостовете и стълбите в Ябланишкото ждрело. Все пак, трябва да се има предвид, че маршрутът не е лесен – има качване, слизане, а на места – доста високи стъпала.

По-долу ще споделя нашите впечатления.

Ябланишко ждрело

Започнахме нашата разходка от Ябланишкото ждрело, защото ни беше съвсем ново – ждрелото на река Ерма го бяхме посещавали и преди, както и Врабчанския водопад.

Как се стига

Пътеката започва от село Банкя, някои го наричат Трънска Банкя, за да не става объркване със софийската Банкя, но то си се казва Банкя. Така го изписват на пътните табелки.

Има два подхода към ждрелото. Първият е преди самото село Банкя – вдясно от шосето, в частта, където започва спускането по асфалтовия път към селото.

Вторият подход към пътеката е от самото село. Като влезете в него, веднага след завода за бутилиране трябва да завиете надясно и да се насочите към крайните къщи. От там започва екопътеката.

Пътеката

От покрайнините на село Банкя до самото ждрело се върви около 30 минути. Пътеката е лека и приятна в тази част, минава през гора и се спуска плавно надолу към реката. Там при реката я прехвърля по дървен мост, за да стигне малко след това до самото ждрело на река Ябланица.

От началото на каньона (всъщност, по-точно това е краят му пред вид посоката на течение на реката) започват да се редят една след друга невероятни гледки – тесни и високи скали, вирове, пътеката кривва и покрай малка пещера.

Започват и трудностите, на места стъпалата са доста високи и стръмни.

Все пак, хубавото е, че мостовете над реката и стълбите са подновени. Въпреки това, ви съветвам да подхождате към тях предпазливо.

От началото на ждрелото до водопад Зелени вир – най-емблематичното място от Ябланишката екопътека стигнахме за около 30 минути.

Можеше, вероятно и по-бързо, но разглеждахме и снимахме.

Зелени вир е много красиво място, нисък, но изключително многоводен и буен водопад, високи скали около него, под него – езерце, а под езерцето – мощен бързей с кипящи води, над водопада – мостче.

От Зелени вир насетне е най-тясната част на Ябланишкото ждрело и пътеката продължава още малко натам.

Атрактивно си е да минеш по мостчетата в толкова тесен каньон. Освен това, водата отдолу кипи и бучи. Там в тясното могат да се видят и няколко водопада.

Ждрелото на река Ерма

Въпреки че сме посещавали мястото преди 7-8 години, още помня нашето посещение с почти всяка подробност от него доста ясно – просто тогава бях изключително впечатлена от мястото, а бяхме и с наши приятели – чудна компания. Тогава екопътеката беше здрава, минаваше без проблем през ждрелото с няколко моста над река Ерма и се изкачваше нагоре в скалите. Сега, след години, за съжаление, мостчетата се бяха доста амортизирали, но все пак можеше да се премине над реката по тях. Ала достъпът до останалата част от пътеката нагоре в скалите беше отрязан.

Както и да е. На нас ни беше много приятно да сме отново на ждрелото и да се полюбуваме на буйните водоскоци на реката. Преди време посетихме района през лятото и водата в река Ерма беше доста оскъдна. Сега беше различно – много вода, пръски и водни плясъци.

Как се стига

За да стигнете до екопътеката минавате през центъра на Трън и завивате надясно към село Ломница. Има големи кафяви указателни табели за Трънското ждрело, така че, няма да се объркате. На 2-3 км след центъра на Трън има голямо място за паркинг и от там започва тази част от Трънската пътека.

В началото се върви по левия бряг на реката, после по дървен (стар, но стабилен) мост се минава на другия бряг. Там ви чака интересен тунел.

Минавате през него и после вляво има стръмна пътека към реката. Минавайки по моста може да се насладите на бушуващите води на река Ерма и най-тясното място на каньона.

След този мост пътеката принципно продължава нагоре по високата скала и стига отгоре й, където има изградена панорамна площадка. За съжаление, след моста, а и нагоре е трудно за преминаване, защото изградените някога помощни стъпала са амортизирани (разрушени в голямата си част) и преминаването е затруднено. Най-добре, след като видите тясната част на ждрелото да се върнете горе на черния път при тунела.

Пътят продължава по протежение на реката и води до една махала – Богоина.

Тунелите

Да се върна на тунела. Те са всъщност няколко и са били прокопани в навечерието на Балканската война. Имало е проект през тях да преминава теснолинейка, която да свързва Трън с Цариброд (днешен Димитровград), който тогава е бил в пределите на България. Теснолинейка така и не минава, но два от тунелите остават на наша територия. Този първият е по-големият от тях с дължина от 180 метра. Вторият е по-скромен – само 25 метра дълъг – и се намира малко по-натам по пътя.

Махала Богоина

От тясната част на ждрелото решихме да повървим по черния път по протежение на дефилето до недалечното село Богоина. До нея стигнахме за около 20 минути.

В този си етап пътеката е добре поддържана и обозначена – има множество беседки и указателни табелки. Минава се през още един тунел – издълбан в скалите, онзи по-късият, за който ви споменах по-горе.

Някъде по средата между първия тунел и махалата има високи скали и интересен скален феномен – малка скална арка в гребена на скалите.

Махалата се състои от няколко къщи. Мислехме, че ще е безлюдна, но се оказа, че повечето от къщите са обитавани. Имаше стари къщи, но и няколко нови.

Махала Богоина (или Богойна), днес село Богоина, някога е била част от село Петачинци – българско село с пет махали. За огромно съжаление, през 1920 година 4 от махалите, т.е. почти цялото село попадат на сръбска територия в резултат на Ньойския договор.

Врабчански водопад

Когато за първи път го видяхме преди време, водопадът край село Врабча беше много мижав – едвам капеше и не ни направи никакво впечатление. Самото място около него ни се видя много красиво поради високите скали и кухините, образували се в подножието им. Преди години там живееше един човек.

При последното ни посещение човекът го нямаше, а водопадът шуртеше с пълна сила. Беше буен и красив.

Врабчанският водопад се намира в югозападните покрайнини на село Врабча, Трънско.

Има си указателна табелка за него на шосето, има и малка отбивка, удобна за паркинг, побираща 2-3 коли. От тази отбивка тръгва пътека, която за 5 минути отвежда до подножието на високите скали и водопад Врабча.