Систематичен мета-анализ разглежда ефектите от психотерапията при пациенти с възпалителни заболявания на червата. Научният труд се стреми да разбере дали здравето на червата се влияе от психичното здраве заради установената връзка между червата и мозъка.
Мета-анализът е публикуван в сп. Lancet Gastroenterology and Hepatology и е актуализация на предишен, който включва добавянето на контролирани проверки на случаен принцип.
Възпалителните заболявания на червата могат да бъдат болест на Крон или улцерозен колит. Това са хронични заболявания на стомашно-чревната система, които могат да бъдат разпознати с продължителни болки в корема, диария и подуване. Нецеленасоченото губене на килограми също може да е симптом за възпалително заболяване на червата. Няма открита причина за реакцията на имунната система върху червата, която причинява възпаляване.
Връзката между червата и мозъка е система в организма, още наричана ентерална нервна система. Тя се състои от множество неврвни клетки в стомашно-чревния тракт, които изпращат сигнали към мозъка. Заради ентералната нервна система ни се „свива стомаха“, когато сме притеснени – емоционалното ни състояние се прехвърля към храносмилателната система и причинява реакция. Но връзката е двустранна – при увреждане в червата сигналите към мозъка могат да подбудят промени в настроенията. Това е възможно обяснение за високите нива на тревожност и депресия при болните от възпалителни чревни заболявания.
Систематичният мета-анализ взима данни от над 450 изследвания. Резултатите от всички тях не показват какъвто и да е ефект от психотерапията върху наличното възпалително чревно заболяване, макар и терапията да е довела до подобрения в психичното здраве и намалени симптоми на депресия и тревожност. Не са наблюдавани никакви подобрения върху симптомите на възпалителното чревно заболяване. Най-силните подобрения от психотерапията са усещанията за повишени нива на осъзнатост и приемане на житейската ситуация.
По данни от About IBS, възпалителните заболявания на червата афектират приблизително между 5 и 10 % от световното население, като голяма част от тях са под 50-годишна възраст. Не се знае причината за възникването на тези състояния, но техният ефект върху ежедневието може да бъде значителен на емоционално и социално нива. Симптомите са непредвидими и продължителни, като не съществува лечение.
Източник: Puls.bg
