
О, Вежди Рашидов… дори не се налага да припомням историята за Лувъра и неговите работи, които не бяха приети там, а той смело се беше изфукал… Не се налага и да припомням как той заяви весело и получленоразделно пред репортерките, че е “малко насосан” и съответно не може да говори. Ние всички знаем, че не може. Не се налага да напомням и че той счупи носа на полицай, когато от това нямаше обективна нужда Веждѝчката си ми е стар любимец и ще ми липсва, както ми липсва Божидар Димитров. Единственото, което трябва да се каже за ста-а-ария турчин с нос като цвекло и с фразата “и водката е питие, колеги”, е, че надали още дълго ще ни досажда на тоя хубав свят. Наздраве, Вежди! Къркай си кротко, това е повалило и по-силни от теб…
Манол Глишев